✨Златната Гергана💛🕊️

Най-важните фактори в живота на интелигентния човек са степента на осъзнатост за живота и степента на способността за осъзнаване, дадена на този човек.

Желанието за така нареченото „посвещение“ е стремеж към единия или другия елемент, а най-често – и към двата.

Инициацията се основава на така наречените „аркана“ или тайни.

Тук би било уместно да се изясни разликата в значенията на три термина: secretum, arcanum, mysterium.

Секретумът  е нещо, което няколко души, от прищявка или по някакви светски съображения, са се съгласили да скрият от другите.

Арканумът  е тайна, необходима за познаването на определена група факти, закони или принципи; тайна, от която не може да се откажем в момента, в който възникне нуждата от това знание; тайна, достъпна за ум, достатъчно любознателен в областта на това знание. В широк смисъл този термин ще се впише във всички научни положения, които определят обхвата на всяка практическа дейност.

Мистериумът  е сплотена система от аркани и тайни, синтезирана от определена школа като основа на нейния мироглед и мярка за нейната дейност.

Вторият термин е важен за нас днес: арканум .

Арканите могат да бъдат изразени, записани на обикновен език или, накрая, символизирани .

Древните инициаторски центрове са избрали третия начин за предаване на арканите – те са ги записвали символично.

Различаваме три вида символика:

1. символиката на цветята , която е характерна главно за посвещението на черната раса,
2. символиката на геометричните фигури и картини, която представлява наследството на червената раса,
3. символика на числата , които характеризират бялата раса.

До нас е достигнал грандиозен паметник на символизма на египетските школи, в който са свързани и трите вида символични изображения.

Това е тесте карти от 78 листа (22+56) с цветни изображения, интерпретиращи така наречените 22 големи и 56 малки аркана. Всяка карта е свързана с числово представяне по един или друг начин. Тези изображения, както разказва легендата, са били поставени по стените на подземна галерия, в която неофитът е влизал само след серия от изпитания.

Тази колода е най-известна под името циганско „таро“. И така – ще разглеждаме таро като схема на метафизичния мироглед на древните посветени. Но, ще ми възразят, всеки народ има своя собствена схема на мироглед, а именно – езикът на този народ. Ако народът има писменост, тогава елементите на езика са представени от така наречената азбука .

По този начин, нашето Таро ще се яви като един вид инициационна азбука . Общата схема на картинките ще бъде схемата на езиците на тази азбука; детайлите на картинките и цветовите нюанси в тяхното оцветяване ще бъдат коментари към тези знаци. Ще свържем 22-та главни аркана на Таро с йероглифите на азбуката, която сега условно се нарича иврит.

На знаците на тази азбука са присвоени определени числови стойности, в чийто ред ще ги разглеждаме, помнейки мотото на Бялата раса: „всичко по брой, мярка, тегло“.

Нека започнем с разглеждането на самите аркани.

Арканум א = 1 (Унитарност). Името на знака е Алеф; йероглифът, съответстващ на знака, е човек.

Обръщайки внимание на структурата на символа, виждаме в него намек за троица, под формата на две части, споени заедно от трета.

На съответния лист от таро е изобразен мъж, стоящ, държейки в дясната си ръка жезъл, вдигнат нагоре; с лявата си ръка мъжът сочи към земята, така че като цяло фигурата му наподобява самия символ на алеф. Над главата му е изписан знакът ∞ ; главата му е увенчана със златен обръч; той е опасан със златен колан; пред него е кубична маса; на разположение на мъжа, освен жезъла в ръката му, на масата лежат още три предмета – чаша, меч и монета. Така картината, освен намек за троица (тялото на мъжа, неутрализиращо противоположно насочените ръце), говори и за някакви мистериозни четири предмета.

Като оставим настрана тяхното разглеждане, нека се спрем на тълкуването на двойното положение на ръцете.

Във всички области на знанието съществуват така наречените „бинарни системи“ или „бинарни системи“, тоест множества от две полярно-противоположни области. Метафизиката говори за „същността“ и „субстанцията“ на обектите на изследване, противопоставяйки ги един на друг.

Науката говори за принципи , а не за факти .

Неговата област включва и широкото използване на бинарни термини: дух и материя .

Размишлявайки върху практиката на живота, се натъкваме на бинарни файлове:

живот – смърт;

съзнание – сила за изпълнение;

добро – зло.

Частни въпроси в различни области на знанието ни дават цял набор от двоични файлове, като например:

светлина – сянка;

топлина – студ; и др.

В тези конкретни въпроси, в повечето случаи, лесно се разпознава възможността за така наречената неутрализация на бинарните числа , т.е. генерирането на трети (така наречения среден ) термин, който осигурява преход от едната крайност към другата и по този начин установява тройна скала, чиито стъпки са самите термини. В тази фаза те са само степени на едно и също проявление. И следователно, тук двете се сливат в едно посредством третия . Между светлината и сянката се поставя полусянка и се получава скала от степени на осветеност или, ако щете, степени на неяснота; между топлината и студа се побират средни температури; между високите и ниските регистри се вмъква средният регистър; между положителното и отрицателното електричество – неутрално състояние; антагонизмът на половете в лицето на съпруга и съпругата се неутрализира с раждането на дете и трите елемента се сливат в единството на семейството и т.н., и т.н.

Нека обърнем внимание на факта, че неутрализиращият среден термин има един вид двойственост в конструкцията си – по свойствата си е сроден и на двата крайни термина.

Не всички двоични файлове са еднакво лесни за неутрализиране.

Във философията бинарното понятие „същност – субстанция“ е задоволително неутрализирано от термина природа , но опитайте се да неутрализирате бинарните понятия:

дух – материя;

живот – смърт;

добро – зло; или дори, поне, нашата двоична система –

съзнанието е силата на прилагането.

Тази задача няма да изглежда особено лесна. Ще определим посвещението като способността да се неутрализират току-що изброените двоични системи. Тяхната област е принадлежала към така наречените Велики мистерии .

Малките Мистерии обхващали циклите на знание, включени в това, което днес наричаме общообразователни предмети. Неутрализирането на бинарността „дух – материя“ служи като предмет на така нареченото теоретично посвещение. Останалите 3 големи бинарности ще бъдат предмет на практическо посвещение.

Сега знаем към какво се стремим и можем да отбележим общите идеи, свързани с идеята за тройствеността на стъпките на унитарните скали.

И така, в цялата Вселена и във всеки от съставните ѝ елементи ще се опитаме да различим, поне приблизително, областите на три плана: ментален, астрален и физически, взаимно проникващи се, но които могат да се разглеждат поотделно.

В Човека съответно ще различим три съставни елемента:

Менс или дух; Анима , тоест душата, или астрално тяло, или астросома; и накрая, Корпус , тоест физическото тяло.

Когато човек се занимава с умствена работа, ще кажем, че Менс и Анима са по-активни в него, отколкото Корпус.

Когато в него преобладава животът на страстите или делото на чистото въображение, активно или пасивно, ще отбележим Анима като най-активния принцип и т.н.

Ще приемем, че Човешкият човек, съсирвайки се, е определил своята Душа; че тази Душа, съсирвайки се и приемайки за опорна точка на физическия план материализираните (макар и доста фини) елементи, предадени от родителите, е успяла да създаде за себе си физическо тяло, както за вътреутробния, така и за външния живот; че тя поддържа функциите на това физическо тяло във формата, в която са планирани, дори коригира, в съответствие с тази форма, уврежданията на физическата му обвивка.

Би било преждевременно да се говори тук за това как Менс контролира функциите на Душата и как се стреми да я коригира.

На това исках да се съсредоточа в днешната си лекция.

Ще добавя само едно нещо: никой не ви забранява да замените грубото ни разделение на Вселената и Човека на 3 равнини с по-детайлно, в което тези равнини ще се разпаднат на подравнини . Ние самите скоро ще бъдем принудени да направим това.